ПОЕЗИЯ ПО ЗАДУШНИЦА
Събота, 02 Юни 2012 16:00ЕРЕС...
Не искам
по Задушница да бъда
там,
додето за последно ги изпратих –
първом мама с брат ми.
И последно - тати…
С череши
Господ няма как да съблазня,
да им опрости греховете
от любов посяти…
Че те си бяха плът и кръв.
И ако не грешаха,
защо тогава долу, тук,
във Ада безкомпромисен,
при мен живяха?
Ей тъй ги помня,
всеки, с по един
раздиращ от обида и
обичащ спомен…
Оставиха ме да ги
мисля. Безсълзливо…
Обичам ги,
но Бог си ги прибра…
Ще чакам следващата среща.
Осъмвам всеки път –
Сама полу-душа.
И болка търпелива.
Таня Хаджидимитрова
Последни новини
-
Мариета Сивкова:
По медиите не се говори за Украйна, поне не така наситено, както преди месец. В предизборната кампания ГЕРБ- СДС, ДПС и ПП-
-
При голям интерес
-
Илиан Василев: "Солидарна България": "Мараш пее е магия!"
Стралджа два дни е Храм на певческото и танцовото изкуство.
- Спорт, спорт, спорт!