КАЛИН ДОНКОВ
Вярващите в мен се умориха.
Оредяват вярващите в мен.
Стана по-просторно. Стана тихо.
И дори съм някак облекчен.
Нищо, стига само от колене
да ме вдига дрезгава тръба.
И борбата невъзнаградена
да не е последната борба.
Стига и в сезоните безплодни
в паметта си строго да държа
онзи праг, от който съм проходил
и на който още път дължа.
Там със две листа на раменете,
с две случайно паднали листа,
дядо ми се връща от полето
като генерал на есента...
