Въжето - до болка изпънато.
Шестнайсет етажа...
Сиво и някак кърваво
свети паважът.
Наоколо диша небето
а няма вятър.
Някакъв прът във ръцете
ми е като...крилата.
Тия мравки там долу
какво ли чакат?
Крачките или полета ми
до земята.
Ще пълзя или бягам
все е същото.
Важното е, че нямам
връщане.
Ето виси въжето...
Липсва само палачът.
Ако не мина, да знаете -
замествах въжеиграча.
