Невероятно е - как така
стана розов мракът отвънка
И във тежката плът на града
грейна ярко петно от разсъмване...

Аз отворих широко прозореца
Нека влезе въздухът синкав,
нека станат очите на хората
като гълъба от картинката.

Нека обгърне хладният мъх
телата им нежни и голи...
Преди да се сетят, че големият връх
е стремителен празник надолу...